Това е най-прекрасният понеделник от седмици насам, въпреки цялата работа, която ме е затрупала в офиса. Няма по-хубаво от това да накараш заекващ от бяс клиент  да приключи разговора усмихнат и да ти признае, че умееш да оправяш деня на непознати хора.

Всъщност хубавото започна още от снощи. Слушахме на живо групата на много близки приятели във Фенс и въпреки, че се познаваме от адски много време и знам, че са доста добри, бях наистина изненадана до какво ниво са стигнали. И за съжаление на девойките в публиката, които въздишаха по вокалиста, аз съм виновникът да го бракуваме през май за най-добрата ми приятелка. Беше чудесно. Като навремето, преди тайфата да се пръсне. Спомних си всички ходения по концерти, бягане от часове, първите репетиции, лекции, нощи, прекарани в Строежа, и Ели, която на второто излизане заедно с него ме догони в коридора и каза "Алекс, това е човекът, за когото ще се омъжа!"  Седем години по-късно, съботите са нарочени за ритуален лов на сватбени рокли, чай с кардамон и канела по момичешки и много смях и сълзи, къде от притеснение, къде  от недоумение и радост как така се случи всичко, кога пораснахме и колко още такива прекрасни моменти ни чакат. Всички сериали за приятелки, жени, колежки, взети на куп , не могат да ни се мерят на малкия пръст.. В такива моменти се замислям от какви хлапета тръгнахме, с всички мечти, очаквания, готови да завладеем света и не само този, защото, не, в никакъв случай няма да ни стигне с тези морета до колене.. И го направихме. И продължаваме. И никога няма да са ни достатъчни хоризонтите, защото напук на всички трудности и оскотели хора, които се опитват да ни наложат да не се усмихваме, защото животът бил труден и всичко върви на провал, ние вървим с мечтите си, и ако се случи да паднем, теглим една под сурдинка за кураж, отупваме калта и продължаваме, защото зад ъгъла винаги има нещо неочаквано, което си струва ожулените колене . ..

Ето с такива мисли започва седмицата и е прекрасно, да се чувстваш жив, тичайки след автобуса, за да последва ден, в който да правиш живота на хората малко по-лесен, а понякога и да подаряваш неочаквани усмивки.

Прекрасна седмица на всички!